МФ очаква бюджетен излишък от половин милиард към края на юли
Подобрението се дължи главно на приходната част на бюджета. В частта на данъчните доходи по консолидираната фискална стратегия (КФП) постъпленията от директни налози, обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с положителни темпове, до момента в който изоставането при косвените налози от предходните месеци последователно се наваксва и към края на юли те са номинално близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
За подобрението при косвените налози главен принос имат приходите от Данък добавена стойност от ВОП.
Върху приходите от Данък добавена стойност от импорт не престават да оказват въздействие цената на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и количествата на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. На съпоставима база неданъчните доходи също регистрират растеж, главно заради по-високите доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от такси, санкции, наказания и наказателни лихви, доходи от продажба на квоти за излъчвания парникови газове и други, до момента в който приходите в частта на помощите са по-ниски от регистрираните за седемте месеца на миналата година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 година са в размер на 37,4 милиарда лева и нарастват с 3,6 милиарда лева (10,6 на сто) по отношение на регистрираните към края на месец юли 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2,7 милиарда лева (10,5 на сто), неданъчните – с 1,3 млрд лева (21,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 милиарда лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 година са в размер на 36,9 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към юли 2022 година бяха в размер на 32,3 милиарда лева, което значи, че разноските нарастват номинално с 14,4 на 100. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.07.2023 година от централния бюджет, възлиза на 0,99 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
За подобрението при косвените налози главен принос имат приходите от Данък добавена стойност от ВОП.
Върху приходите от Данък добавена стойност от импорт не престават да оказват въздействие цената на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и количествата на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. На съпоставима база неданъчните доходи също регистрират растеж, главно заради по-високите доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от такси, санкции, наказания и наказателни лихви, доходи от продажба на квоти за излъчвания парникови газове и други, до момента в който приходите в частта на помощите са по-ниски от регистрираните за седемте месеца на миналата година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 година са в размер на 37,4 милиарда лева и нарастват с 3,6 милиарда лева (10,6 на сто) по отношение на регистрираните към края на месец юли 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2,7 милиарда лева (10,5 на сто), неданъчните – с 1,3 млрд лева (21,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 милиарда лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 година са в размер на 36,9 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към юли 2022 година бяха в размер на 32,3 милиарда лева, което значи, че разноските нарастват номинално с 14,4 на 100. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.07.2023 година от централния бюджет, възлиза на 0,99 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ